Мои читатели,
Извинете за дългото ми отсъствие. Пътувах (Италия, Гърция, България), ремонтирах (накрая на постинга вижте и снимковия материал!) и сега полека-лека се завръщам към обичайната работна среда. Днес се разхождах в града (Пловдив) и видях доста деца (включително и възрастни, но по-малко!) – разнасяха знаменца. Дали от патриотична гордост, дали от празнична показност, или от родолюбиви подбуди – не е от значение в случая, – но ми стана весело и ведро! Да, празнично настроение след една омерзителна гледка! Ще попитате каква?!
Сега ме чуйте добре! Лицето на България , т.е. обикновените българи (невинни страдалци!!!), е представено пред чужденците от малцинството, от ромите, които по корабите от Италия за Гърция, и обратно, видях; как се държаха тези “работодатели”? – нагло, високомерно, животински, със самочувствие и превъзходство. Пазарджишки роми откарваха български селяни и граждани да берат домати във Фоджа и мандарини в Калабрия през есента. Цената за ден е 26 евро на норма. Заплащането на квартира се оказа месечно 60 евро “на глава” – така ми отговори шефът им (а аз непрекъснато задавах въпроси под предлог уж да ме наемат да работя…). Непрестанно в ушите ми се набиваха думите “на глава” това, онова… Ужас! Тези невинни хорица бяха истинска стока! Никакво човешко отношение! Всичко е стока-пари-пазар! Къде е човешкият фактор?! Ромите се гордееха, че изкарвали повече пари от българите (в безизходица)! Хората не се замисляха, те трябваше да изкарат пари с цената на подигравки, подритвания, и прочие… А къде е БЪЛГАРИЯ!? МАЙКАТА РОДИНА на българите??? КАК тя “мисли” за тези душици??? Защо са принудени??? Тази картинка ме смрази, закопа, задавах си въпросите: така ли ще останем познати в Европа, като “селото на Балканите”, от което има наплив на евтина работна ръка, поради слабата социална политика на днешните управляващи и невъзможността за реализация в България. Толкова много българи са тръгнали по Европа, за да търсят изход от безизходицата в собствената си страна! Обиколих Италия – от северната част, от Алпите, до южната част, до гр. Бари – и на всяко местенце се срещнах с българи. Някои бяха съпричастни към БЪЛГАРСКОТО, щом видеха българска регистрация на автомобил, вдигаха ръка, търсеха съотечественици, за да си поговорят, да споделят проблемите, трудностите на чужденци; казваха, че са на гурбет и много им липсва България, но финансовата сигурност ги задържа… Някои вече след 8-10-годишна работа в Италия подготвяха документи за високи пенсии…
И сега толкова се обърках?! Какво да мисля за страната си – зряла и способна за самостоятелен живот етническа единица ли е? Поне е значима количествено! Докога обаче? Запознах се с много хора, натрупах в “чекмеджето” си разнообразни житейски истории!!!
Гордея се със Стефан Стамболов! За всички е гордост сливането на Княжество България с Източна Румелия, макар че и след април 1886 г. тези две “държави сестри” са юридически разделени, но де факто пълното сливане е признато от Турция и Великите сили.
Имаме възход! Празнуваме! Но нека да направим така, че всички българи, тръгнали, включително “предвождани” от роми, по Европа за каквато и да било работа, да не се чувстват победени, съсухрени и притиснати! Защото “смисълът на човешкия живот се определя от същността и броя на неговите успехи”. Казал го е нобелистът Джон Стайнбек в романа “На изток от рая”. И дали по-голямата част от човешкия род се състои от победени, както твърди проф. Андрей Пантев, когото безкрайно уважавам?!
Неизвестните никому освен на Бога станаха герои на днешния постинг за Съединението и за град ПЛОВДИВ! Дори и да не сте го харесали, то, вярвам, че ще харесате фотосите, които представят моето ведро настроение и харизматичен дух!
