Паисиеви четения: Чуждиците в българския език стигнаха 30 процента

ПЛОВДИВ, Деляна ЛУКОВА, 05 Ноември 2012; 10:07 Видяна 126 пъти, 2 коментара

Чуждиците в българския език са достигнали 30 на сто, стана ясно по време на филологическия форум “Паисиеви четения” в Пловдивския университет. Повечето от тях са нормативно уредени, а голяма част вече фигурират и в новия правописен речник. Причините за масовото навлизане на американизмите в последните години са главно икономически, посочи в доклада си преподавателят в департамента по чуждоезиково обучение във вуза – Димитрия Желязкова. Освен това интелектуалците предпочитали чуждата дума като маркер за престижност с цел събеседникът им да знае, че говорят английски. Американизмите вече са станали част от българския език, тъй като битуват в ежедневието, а доста от тях са узаконени и в новия правописен речник. “Агресивната американска култура, приемането на страната в НАТО и ЕС доведе до масовото навлизане и използване на тези думи. Днес не можеш да си купиш дори телефон, без да знаеш тази лексика”, коментира Желязкова и дава за пример думи като айпод, айпад, айфон, блутут, хендсфри. Те са станали до такава степен естествена част от книжовния език, че нямало как да имат съответствия на български. В отговор на всички, които анатемосват допускането на чуждиците в езика ни, Желязкова дава за пример думи като супермаркет и комплекс, на които никой и до днес не е измислил български вариант. Проблемът според езиковедите е, че малцина знаят как се изписват най-новите американизми от рода на ъпгрейдвам и феърплей, а какво оставало за образуването на множествено число при думи като еърбек (еърбегове), дублетните айпади и айпадове или кетъринг (кетъринги). Малцина пишели правилно слято кешпамет и румсървис.

Както навремето не сме станали немци или руснаци, така и сега няма да се превърнем в американци, казват в отговор на нападките специалистите.

Мениджърите – най-критични към правоговора

Мениджърите са най-критични към отклоненията в правоговора, сочи национално представителна анкета, направена по проект на просветното министерство. Собствениците на предприятия, висшисти и хората с докторска степен също били най-стриктни при изговора на книжовната норма, обясни резултатите от проучването Красимира Алексова от Софийския университет. 51 на сто от анкетираните заявявали, че мекането, т.е. четеме и пишеме, е правилно. Хората от областните градове познавали най-добре правилата, докато столичани били по-толерантни към различията в речта. За съвременния българин това, което е благозвучно, значи е правилно. Най-чувствителни към отклоненията били учещите. В много райони хората говорели на “свой” език в резултат на местен патриотизъм.