Новото в езика идва с новите технологии, новите лидери, новите обществени условия. Но книжовният език не може и не трябва да отразява мигновено всяко ново явление, възникнало в езиковата практика, щом му е възложена мисията да обединява всички поколения от езиковата територия, която представя.

Положителна е тенденцията към обогатяване на лексикалния пласт на езика. Но периодически трябва да се преразглеждат езиковите правила. Експресна телефонна анкета сред 45 произволно избрани българи  установи, че езиковите въпроси не са явно приоритетни за голяма част от българското население.
Изводите по отношение на някои езикови особености са следните:

1. Свръхякавите форми се налагат: бяли, голями, тяхни, лятни, спряни, вървяли, живяли и т.н. Това е езикова грешка да се изговарят якаво, но явно се възприемат за по-представителни. Така че кодификаторът трябва да се замисли по този въпрос и да реши дали да не въведе дублетност поради честота на употребата в практиката. Това се предлага от проф. Боян Вълчев, СУ, конкретно за причастните форми – вървяли, живяли, четяли и т.н. Но дали и други форми не е необходимо да получат достъп до кодификацията?

Доц. Красимира Алексова, СУ, посочва национално изследване, което налага извода, че повече от половината българи изговарят: говориме, мислиме, четеме и т.н., форми, които са характерни за западните български говори. Какво да кажем за думи като печа, печат, реча, речат и т.н., които са узаконени с “к”. На витрини могат да се забележат надписи: изпекани ядки, пекани чушки и т. н. Кодификаторът трябва да се замисли и върху формите в минало време: четах, четахме, влязах, влязахме и т.н., които трябва да се изписват и изговарят с -ох.

В Новия правописен речник е въведен дублет на каменоломна – каменоломня, който не се възприема от анкетираните българи. Въвежда се дублетна форма на четиридесет – четиресет. Също домашар и домошар, досега битуваше като домашар като речникова справка. Това дава свобода при избора на езикова форма. Положителна е тенденцията от тази дублетност, но трябва да разграничим една друга двойка думи, която отново буди недоумение: карнобатлийка и каранобатчанка. Тази реалия е новодобавена в речника от 2012 г. Въведен е и дублетът жокер на думата джокер, включена в речника от 2002 г. Една от неостарелите реалии отпада в новия речник – нескафе. Защо законодателите не налагат тази дума? Крем карамел също е отпаднала в новото издание, а в старото се пише отделно. Голлиния може да се изпише и слято, и разделно, а голмайстор се изписва слято. Тук пък липсва единство!

Трябва последователно да се включат възможните форми, а не да се гадаят. Как ще се задоволи вкусът на онези, които пък изговарят слезна, влезна…? А какво ще кажете, ако изговаряме и пишем: единайсе, петнайсе, двайсе и т.н. Последователно е при изговора в речта на българите за краткост, но не е узаконена такава форма, което налага наличие на крайсловното “т”: дванайсет, петнайсет, двайсет и т.н. Нормите трябва да дават свобода на носителите на езика, а за да не се провалят, те самите трябва да правят селекция на възможните стратегии, като изберат най- подходящата за постигане на конкретната цел.