В българската литература преди социалистическия режим (преди 1944 г.) се срещат както названието „дядо Коледа“, така и „дядо Мраз“.

                     По време на социалистическия режим (1944 – 1989 г.) дядо Мраз носи подаръци на Нова година. Дядото посещава училища, детски градини и домове. Всички деца го чакат с нетърпение. Той носи със себе си огромна торба, пълна с подаръци. След падането на режима се появява отново името „дядо Коледа“ и подаръците се раздават на Коледа вместо на Нова година.

                                                                             Произход

                     Първообразът на добрия старец може да се търси в лицето на Свети Николай, роден и живял около трети – четвърти век във византийската провинция Кападокия, днешна Турция. Той станал епископ много млад. Останал е в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Дарил цялото си богатство на бедните и онеправданите. В памет на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци.

                      Според легендата, Дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца. Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф.